- против съм
- словосъч. - не одобрявам, не харесвам, осъждам, порицавам
Български синонимен речник. 2013.
против съм
Look at other dictionaries:
склонен съм — словосъч. съгласен съм, давам съгласие, съгласявам се, наклонен съм, скланям, готов съм, приемам, нямам нищо против словосъч. предпочитам, обичам, харесвам, клоня към словосъч. предразполагам, предразположен съм, клоня … Български синонимен речник
съгласен съм — словосъч. споделям разбиране, склонен съм, давам съгласие, одобрявам, съгласявам се, приемам, скланям, нямам нищо против, дадено словосъч. признавам, допускам … Български синонимен речник
не одобрявам — словосъч. не харесвам, осъждам, порицавам, против съм словосъч. възразявам, противопоставям се словосъч. отказвам, отхвърлям, налагам вето … Български синонимен речник
не харесвам — словосъч. не одобрявам, осъждам, порицавам, против съм … Български синонимен речник
осъждам — гл. съдя, присъждам, наказвам, налагам наказание гл. укорявам, порицавам, не одобрявам, не извинявам, не оправдавам, критикувам, обвинявам, мъмря, хуля, проклинам, презирам, гнуся се гл. заклеймявам, подценявам гл. коря, смъмрям гл. упреквам гл … Български синонимен речник
порицавам — гл. осъждам, укорявам, не одобрявам, критикувам, упреквам, мъмря, смъмрям, нагрубявам, бичувам, ругая, поругавам, коря, нападам, обвинявам, хуля гл. виня, критикувам остро гл. заклеймявам, подценявам гл. карам се гл. кастря, хокам, наругавам гл … Български синонимен речник
отъвѣщавати — ОТЪВѢЩАВА|ТИ (36), Ю, ѤТЬ гл. 1.Говорить в ответ, отвечать: Пьрвѣѥ даже не слышиши не отъвѣштѧваи. и не вълагаисѧ въ срѣдѹ б‹е›сѣды (μὴ ἀποκρίνου) Изб 1076, 147 об.; въпроше||нъ же бывъ ѿ б҃жествьнаго навъкрати˫а. ѡ сѹщихъ въ епитемии. мнихъже и… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
смею — сметь, укр. смiю, смiти, блр. смею, смець, др. русск., ст. слав. съмѣти, съмѣѭ τολμᾶν (Мар., Зогр., Ассем., Клоц., Супр.), болг. смея (Младенов 596), сербохорв. смjе̏ти, сми̏jем, словен. smẹti, smẹ̑jem, smẹ̑m, чеш. smiti, smim, слвц. smiеt᾽,… … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
да и — в сложных синтаксических конструкциях при обозначении причин. следственных отношений – и затем, и тогда, и потом; и поэтому: иже мол˫атьс˫а ѥмѹ || дьржателю быти стѹдиискомѹ манастырю. иже въ томь цр҃квь ѥсть. да и въ семь ѹбо въздьржаньноѥ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
навыкноути — НАВЫКН|ОУТИ (109), ОУ, ЕТЬ гл. 1. Научиться чему л.; обучиться, узнать что л.: Не отъстѹпаи отъ повѣстии старьчь. ‹и ти› бо на||въкли [так!] сѹть отъ о҃ць своихъ да нав‹ы›кнеши ѡтъ нихъ и т‹ы› разѹмɤ (ἔμαϑоν... μαϑήσῃ) Изб 1076, 162–162 об.;… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
